13 април 2008

Чете ли българинът?

Четенето е акт на социализиране на човека и в съвременния свят не е възможно който и да е, вкл. и българина, да не чете. Ако не чете, то той ще отпадне от социалните процеси и ще се маргинализира. Само че по добра стара традиция под четене (вероятно и в този въпрос) се подразбира четене на художествена литература. Така погледнато, относителният дял на четенето спада, докато абсолютният нараства (Милена Цветкова).

Не е нужно да се вайкаме защо е така, а е добре да видим причините, а те са свързани не толкова с инвазията на мултимедиите или чалга-културата, а с различната структура на бюджета на свободното време, продиктувана от фактори като динамика на живота, прагматизация в мисленето, натиск на пазара на труда. Тези и още ред други фактори оказват влияние върху разпределението на свободното ни време, върху нашите собствени приоритети. Естествено, първо ще предпочетем да получим информация (да прочетем) за текущото (от медиите), после информация за професионалната ни сфера (от специализираната литература и периодика), след това информация за ежедневието (медицински, готварски, градинарски и пр. нужни ни четива). Едва тогава ще помислим за развлечение или за естетическо удоволствие.

Тук някъде, сред твърде широкия спектър от културни продукти е художествената литература - и в по-елитарния й, и в по-масовия й вид. При това тя се разпространява на различни медийни носители и хартиеността на тялото е само един от тях. Както се вижда, конкуренцията спрямо художествената литература е голяма, но пък потребността от четене (като информиране) се увеличава и става неотменимо условие за вписване на човека в съвременния свят. Ето защо потребността от четене и от книги за четене ще остане актуална и в бъдеще.

Отговор на въпрос от медия, който, естествено, не се побра в броя знаци :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар