Необяснимото

Зима, но сняг няма. Според метеоролозите от седмица навън е 3-5 градуса над нулата. 7-8 тийнейджъри всеки следобед шумно се настаняват край обкованата с тенекия дървена маса и сядат на пейките под огромния дъб, току на 20 м от моята PC наблюдателница. Играят карти, провикват се, трият ръце една в друга, бършат носове, палят цигара от цигара. Някои са по анцузи или по тънки якенца. 3-5 градуса е.

Приписки

Ако българската литература е средоточие или ветрило от различни в същността и пълноводието си "микролитератури" (М. Бодаков), то литературната критика е тази, която би следвало да изрази тяхното сцепление и йерархизиране - когато я има. Истината днес е, че литературната критика е също "микрозирана" и "литературните ни критики" се занимават не с цялата, а с някоя от микролитературите под маската на "взиране в ценното, стойностното".

Банални истини (3)

Търговецът се опитва да превърне средството в цел за човека. Човекът - в борба с търговеца - възвръща по местата им средствата, за да опази целта.

За живота на думите

В една от редките ми срещи с проф. Милена Цанева трябваше да й предложа да се запознае с кратък мой текст. Бях предупреден от доброжелатели, че професорката много педантично оглежда всеки текст и разни езикови иновации се посрещат на нож. Разбира се, не обърнах внимание на тези думи и смело предложих съчинението си за преценка. Още в първия абзац стана засечка. Бях употребил глагола "случва се" в необичайната му невъзвратна употреба, нещо, прието по онова време - самия край на 90-те - в модерния литературен жаргон. Не помня дали и колко спорихме и дали думата остана в текста, но излязох от разговора с нея толкова убеден в правомерността на употребата, колкото и влязох в него. Сега, само пет години по-късно, разбирам колко права е била старомодната - в моите очи тогава - професорка. Днес никой уважаващ себе си литератор не употребява/злоупотребява с думичката, превърнала се по едно време в престижен знак за научност и модерност, всъщност наукоподобност и квазимодерност на изказа.

Да помислим отгде идеше съпротивата - и прозорливостта - на проф. Цанева. Ето една хипотеза. "Нещата" край и в нас "се случват" - независимо от волята и желанията ни, ние констатираме и разсъждаваме върху резултатите, плод на волята на естеството. Обратно, когато заличим възвратността на глагола, когато се намесим в езиковата логика, ние си приписваме воля над "нещата", започваме сами да се разпореждаме с тях, надценяваме своите граници и функционалност.

И все пак защо пропадна "случването" на думичката - поради кощунствено преминатите граници или поради свръхупотреба?

Банални истини (1)

Ако поезията е изповед, то не всяка изповед е поезия.

Коледни размисли

В неотдавнашното соц време нашенци се юрваха в луда надпревара и обсаждаха магазините колчем се понесеше слух, че някъде са "докарали", "пуснали" някаква стока. Да, и как иначе, щом в останалото време стоките просто липсваха.

Наближава Коледа. Американците в луда надпревара се юрват по празничните намаления и обсаждат магазините. Медиите накрая теглят чертата и ни съобщават с възхита към високия стандарт колко пари е похарчил средният американец за покупки по празниците. Да, и как иначе, щом в останалото време на годината стоките са непродаваеми поради астрономическите си цени.