27 декември 2008

Да погледнем назад...

В последния брой на Електронно списание LiterNet - намира място едно твърде любопитно изследване на Албена Вачева - "Жените и литературните институции", посветено на социалните и организационни практики в известния навремето Клуб на жените писателки (1930-1944).

"Инициативата ["даване на чай в салоните на Лигата на говорещите английски на 7 февруари"] е замислена със светски замах - избира се комисия, която да се заеме с организацията, в състав: Яна Язова, С. Янева, Евгения Марс, Магда Петканова, Блага Стефанова. Предвижда се присъствието на 500 гости, оркестър, ученички, които да рецитират стихове на поетеси, членки на Клуба. Особен интерес представлява идеята да се "уреди лотария от книгите на членките, една торта, която да има вид на книга с перодръжка отгоре и билети с имената на поетеси, наши членки. На тези, на които се паднат такива билетчета, поетесите се задължават да напишат и да им посветят стихотворенията си. Тия стихотворения ще се напечатат в страницата на Клуба във "Вестник на жената" (ЦДА, ф. 522К, оп. 1, а. е. 3, л. 5б). На заседанието от 16 март с.г. се взема и друго решение в тази връзка - "5. Да се издаде страница с посвещенията от чая" (ЦДА, ф. 552К, оп. 1, а. е. 3, л. 7б)."

Чета и си мисля какво правят днес, айде, не разните писателски съюзи и сдружения по градове и паланки, но какво правят организаторите на премиери. Не е ли втръснало всекиму едно-и-същото приветствено слово + рецитал/четене на автора, нарушено от дечица, които свирят или пеят, или финализирано от дежурния въпросчик с питания заради самите питания?

Какво ще кажете да се реанимират някои отколешни практики? Например, знае се, че авторите, къде от признателност към свои приятели и почитатели, къде от яснотата, че книгите им няма да се изкупят като топъл хляб, къде от чисто алтруистичния акт на само/издаването, подаряват на премиерите си дузина книги. Защо да не се обяви, че на лотариен принцип 1, 2, 5 от уважилите премиерата ще получат като дар книгата на автора с автограф? Или водещият - в зависимост от автора и случая - да провокира нещо като викторина с интересни въпроси от живота и творчеството на писателя или от сюжета на книгата, чийто отговор да води отново до книга с автограф?

Може да се мисли и за други варианти, незадължително обвързани с даряването на книга и съответната провокация към публиката. За премиера, в крайна сметка, трябва да се мисли като за спектакъл. При добра режисура, при добър сценарий преживяването ще бъде истинско, доближаването до писателя и до книгата ще се случи, и по-важното - общението с него и между дошлите на премиерата. Само едната чаша вино, нерядко и без нея се минава, не е достатъчна...

Ако горният цитат и последвалите разсъждения ви се сторят смислени или сте предизвикани от други идеи как да се разкъса еднотипния сценарий на книгопремиерите, включете се...

Няма коментари:

Публикуване на коментар