Рубриката "Нова хуманитаристика" на LiterNet - одобрена от НФ "Култура" за шести път

Поздравления за екипа на LiterNet и за новата редакторка на рубрика "Нова хуманитаристика" - младата изследователка на хуманитарното поле Галина Д. Георгиева. Шестото поредно издание на конкурса отново уважи нашите идеи и читателите на Електронно списание LiterNet ще имат удоволствието да се срещат с интересни изследователски проекти на млади български учени от всички области на хуманитарното познание и през 2009-2010 г. Успехът на рубриката се дължи на всички нейни редактори от 2004 г. насам - Албена Вачева, която инициира рубриката под името "Нова литература" (2004/2005), Лора Шумкова (08.2005-08.2006), Калина Захова (09.2006-08.2007), Теодора Цанкова (09.2007-08.2008) и настоящия редактор Григор Хар. Григоров (09.2008-08.2009).

Ето Резюме на проекта, така както е публикувано в сайта на Национален фонд "Култура":

Като част от електронното списание за литература и хуманитаристика LiterNet, рубриката "Нова хуманитаристика" вече 5 години предлага качествени интерпретативни и анализационни текстове от полето на хуманитарното знание. Настоящото издание на рубриката предвижда да задълбочи тенденцията от миналата година – на разгръщане на изследователския фокус от литературознанието към антропологията, културологията, социологията и другите хуманитарни области. Аргументът за това има поне две измерения: първо, самите литературоведски изследвания се развиват в посока на диалог между различни хуманитарни дисциплини; второ, сред самото хуманитарно знание се отчита тенденция на размиване границите на отделните дисциплини, като пълноценният и обхватен анализ търси и ползва ресурсите на цялото хуманитарно поле. С оглед на това интерес ще представляват онези изследвания, които събират различни режими на говорене, различни полета на знанието, различни аспекти на „човешката ситуация” – ядрото и спецификата на хуманитаристиката. Чрез така зададения широк профил рубриката цели да се закрепи и утвърди като пространство на диалог между различни научни дисциплини, подходи и методи. Поради удобния си и лесен достъп тя има потенциала да се превърне трайно в разпознаваемо и търсено място за изговаряне, дискутиране и засрещане на различните проблеми и въпроси на хуманитарното знание и мисъл – амбиция, в която вече рубриката е постигнала известен успех.

10 години LiterNet

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, СКЪПИ АВТОРИ И ЧИТАТЕЛИ, СКЪПИ СЪТРУДНИЦИ И РЕДАКТОРИ,

С огромно удоволствие ви честитя 10-годишния юбилей на LiterNet!

В интернет 10 години означават много. И без постоянство и любов към начинанието, сега щяхме да бъдем само един спомен или един архив на отминалата виртуалност. Съпричастието на всички вас през годините обаче направи LiterNet един успешен проект. Затова едно голямо БЛАГОДАРЯ, че повярвахте на идеята, с която започнахме - че в интернет има място за литературата, за книгите, за духовността, че това необозримо пространство може да се подрежда, може да се разраства, може да съсредоточава в себе си важни за литературата и културата ни имена, почерци, тенденции, при цялото им разнообразие, динамичност и оспоримост.

За тези 10 години през школата LiterNet минаха десетки редактори, стотици сътрудници, хиляди автори и над милион читатели. Точно те наложиха LiterNet като значим фактор в нашия литературен и културен живот, не само в мрежата, но и извън нея. Няма да изреждам имена, няма да досаждам с цифри от статистиката, няма да споменавам заслужено получените награди или подобаващото внимание на медиите.

За мен са важни срещите на живо и онлайн с читателите и авторите, със сътрудниците и редакторите, техните писма, съвети, забележки и коментари. Защото те са главните виновници LiterNet не просто да удържи на предизвикателствата на устремно развиващите се технологии, но и да направи успешни крачки към преодоляване на разнородни трудности, към промяна в мисленето за новите възможности на интернет днес.

И ще повторя - без подкрепата, която сме получавали, без добрите думи, без възприемането ни като място за срещи, за критични мнения, за въпроси (понякога нямащи нищо общо с естеството на дейността ни), LiterNet не би могъл да намери силата да продължи. Продължаваме с вас - на 10-тата година - към следващите десет, с LiterNet, но и с новите сайтове - Културни новини, За култура, Книжен пазар, Книгосвят.

Още веднъж ЧЕСТИТО!

Гл. ред. на LiterNet,
Георги Чобанов

В помощ на писмената реч

С всеки изминал ден все повече хора пишат и не чак толкова много от тях - четат. Явно, закърнелите навици към писмо (и четмо) се възраждат покрай новите технологии. Интернет се оказа един огромен празен лист, върху който колкото повече пишеш, толкова повече свободно място остава. И се започна голямото писане...

Но пишем ли грамотно? И трябва ли? Достатъчно ли е, че този отсреща ни разбира? Нужни ли са ни правила или можем да пишем както си искаме? Модерно ли е да пишем грамотно, или това е отживелица?

Въпросите могат да продължат. Но малцина си ги задават... А в това време комуникацията помежду ни окуцява, културата на писане спада, писането заради самото писане, писането, без да ни интересува другият, главоломно набъбва, поглъща ни...

В противовес на тези процеси обаче в интернет съществуват места, на които правилното писане се уважава, и други, на които се дават обяснения, съвети, примери как да пишем правилно. Едно от тях е LiterNet, който в продължение на 10 години чрез собствената си практика служи за мнозина като място за справка как се пише една или друга дума. За това допринася екипът, който изключително много държи на прецизната коректорска и редакторска работа. Това никак не е леко, има хиляди подводни камъни, коства много време и нерви, предполага постоянно допитване до речници и граматики, но това, което хартиените издателства пренебрегват, ние го имаме за приоритет...

Натрупаният опит и изнамерените в интернет полезни инструменти ни подтикнаха да ги покажем пред по-широка публика. За тази цел подготвихме една страничка "В помощ на писмената реч", която се надяваме наистина да е в помощ на всеки, който се пита как се пише една или друга думичка. Тази страничка е включена в раздел "Образование по БЕЛ" на LiterNet и към момента съдържа две неща:

- кратък импровизиран речник/справочник на думи, които се грешат често, а не всички са отразени в речниците* и дори фиксираната от Google езикова практика невинаги ни предлага еднозначно решение. Думите и изразите са подредени за улеснение ето така:

o Правопис
o Пунктуация
o Слято писане
o Полуслято писане
o Разделно писане
o Дублети
o Членуване
o Съгласуване
o Съкращения
o Географски и други имена
o Други
o Препратки
o Речници
o Нерешени въпроси

Речникът/справочникът не е нито окончателен, нито пълен, нито пък претендира във всички случаи да е глас от последна инстанция. За сметка на това е жив, нараства с поне една трудна думичка дневно, съдържа списък с нерешени, неясни или спорни въпроси... И очаква всеки, който знае нещо повече, да се присъедини, да добави, да поправи като ни пише на имейл: editor@liternet.bg.

- автоматична проверка на правопис и печатни грешки

Услугата работи само с браузъра Mozilla Firefox. За да ползвате услугата, трябва да добавите към браузъра си последната версия на Bulgarian Dictionary за Firefox - речник, създаден от доброволци, на които чест и почитания, направен е изключително прецизно и е удобен за ползване. Най-важното, всеки може да добавя думи и да персонифицира речника съобразно собствените си потребности. Става лесно и бързо, а на страницата сме обяснили как точно се добавят думичките. Все още нямаме решение обаче как да отстраняваме думи, попаднали в него по невнимание или по незнание, така че, ако някой знае как, нека помогне...


____________________________________
* Специално ви препоръчваме следните речници на българския език, които може да поръчате от Книжарница "Книгосвят":

Правописен речник на българския език (Пенка Радева; Стоян Буров, Слово,
2009)

Речник на трудностите в българския език (Лилия Крумова-Цветкова, Атлантис
- КЛ, 1999)

Български синонимен речник (Любен Нанов; Ани Нанова, Хейзъл,
2008)

Речник на чуждите думи в българския език (Колектив, Наука и изкуство, 2000)

Неологичен речник (Валентина Бонджолова и др., Gaberoff,
2006)

Български тълковен речник (Колектив, Наука и изкуство, 2001)

Речник на съкращенията в българския език (Колектив, Емас,
2003)

Речник на редки,остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (Стефан
Илчев, Анна Иванова, Емас,
1998)

Кратък речник на диалектните думи (Лучия Антонова, Сл. Керемидчиев, Планета 3, 2001)

Да погледнем назад...

В последния брой на Електронно списание LiterNet - намира място едно твърде любопитно изследване на Албена Вачева - "Жените и литературните институции", посветено на социалните и организационни практики в известния навремето Клуб на жените писателки (1930-1944).

"Инициативата ["даване на чай в салоните на Лигата на говорещите английски на 7 февруари"] е замислена със светски замах - избира се комисия, която да се заеме с организацията, в състав: Яна Язова, С. Янева, Евгения Марс, Магда Петканова, Блага Стефанова. Предвижда се присъствието на 500 гости, оркестър, ученички, които да рецитират стихове на поетеси, членки на Клуба. Особен интерес представлява идеята да се "уреди лотария от книгите на членките, една торта, която да има вид на книга с перодръжка отгоре и билети с имената на поетеси, наши членки. На тези, на които се паднат такива билетчета, поетесите се задължават да напишат и да им посветят стихотворенията си. Тия стихотворения ще се напечатат в страницата на Клуба във "Вестник на жената" (ЦДА, ф. 522К, оп. 1, а. е. 3, л. 5б). На заседанието от 16 март с.г. се взема и друго решение в тази връзка - "5. Да се издаде страница с посвещенията от чая" (ЦДА, ф. 552К, оп. 1, а. е. 3, л. 7б)."

Чета и си мисля какво правят днес, айде, не разните писателски съюзи и сдружения по градове и паланки, но какво правят организаторите на премиери. Не е ли втръснало всекиму едно-и-същото приветствено слово + рецитал/четене на автора, нарушено от дечица, които свирят или пеят, или финализирано от дежурния въпросчик с питания заради самите питания?

Какво ще кажете да се реанимират някои отколешни практики? Например, знае се, че авторите, къде от признателност към свои приятели и почитатели, къде от яснотата, че книгите им няма да се изкупят като топъл хляб, къде от чисто алтруистичния акт на само/издаването, подаряват на премиерите си дузина книги. Защо да не се обяви, че на лотариен принцип 1, 2, 5 от уважилите премиерата ще получат като дар книгата на автора с автограф? Или водещият - в зависимост от автора и случая - да провокира нещо като викторина с интересни въпроси от живота и творчеството на писателя или от сюжета на книгата, чийто отговор да води отново до книга с автограф?

Може да се мисли и за други варианти, незадължително обвързани с даряването на книга и съответната провокация към публиката. За премиера, в крайна сметка, трябва да се мисли като за спектакъл. При добра режисура, при добър сценарий преживяването ще бъде истинско, доближаването до писателя и до книгата ще се случи, и по-важното - общението с него и между дошлите на премиерата. Само едната чаша вино, нерядко и без нея се минава, не е достатъчна...

Ако горният цитат и последвалите разсъждения ви се сторят смислени или сте предизвикани от други идеи как да се разкъса еднотипния сценарий на книгопремиерите, включете се...

LiterNet с нови домейни

В края на м. юли LiterNet предприе следваща стъпка по посока подобряване качеството на предлаганите услуги и на тяхното позициониране в глобалната мрежа. Закупени са 4 нови домейна, някои сайтове имат нови имена, а заедно с това бе направен частичен редизайн и промени в навигацията. Най-важното - новите сайтове са самостоятелни, без да губят своята обвързаност помежду си и със Специализирания портал за литература и хуманитаристика LiterNet.

Ето ги:
- Книгосвят - http://knigosviat.net - нова книжарница в сътрудничество с книжарска верига Хеликон;
- Книжен пазар - http://knizhen-pazar.net - книжарница, която се попълва и обслужва от потребителите - купувачи и продавачи на книги;
- Културни новини - http://kulturni-novini.info - досегашният Електронен бюлетин LiterNet;
- За култура - http://zakultura.info - досегашният Уебкаталог LiterNet.

За по-читателите на LiterNet подготвяме още изненади. Най-близката - подобряване скоростта на зареждане на книжарница Книгосвят и изграждане на собствена база данни с включване на нови опции за удобство на купувачите.

Книжен пазар: купи, прочети, подари

Наскоро стартиралият сайт на LiterNet Книжен пазар (http://knizhen-pazar.net) вече набира скорост. Само за две седмици и половина той успя да привлече над 200 заглавия и 40 читатели, които активно продават, подаряват, търсят книги. Най-активни са потребителите от Варна, София и Ямбол, но има включвания и от Русе, Пловдив и Стара Загора. Прави впечатление, че най-търсени са заглавията от български автори - сред тях са книги от неоткрития за критиката, но любим на читателите разказвач на истории Константин Площаков. Сред предлаганите книги има изключително ценни антикварни издания - "Декамерон" (с илюстрации) от 1942 г., джобно издание на "Под игото" от 1930 г., пълната поредица на култовото комикс списание от 80-те "Дъга", Латинско-български речник от 1927 г. и др. Предлага се ценна хуманитарна литература, подходяща за специалисти и за студенти, много български заглавия.

Книжен пазар е първата разгърната платформа от услуги - Web 2.0, в българското интернет пространство, която свързва притежателите на книги, желаещи да ги продадат, разменят, подарят, с онези, които искат да ги придобият и прочетат. Книги, които не се намират в книжарниците, не са преиздавани скоро, но са важни за някого.

Интересно е да се знае, че вече има читатели, които са заявили желание да подарят определени заглавия на този, който се нуждае от тях. Това е инициатива, която Книжен пазар горещо препоръчва - книгите да са в движение. Купи, прочети, подари - е посланието на сайта, а очакването е повече хора и институции да подкрепят идеята и българите да си възвърнат позицията на съвременни четящи хора.

Скъпи читатели, прегледайте домашните си библиотеки и се включете още сега! Предстоят нови подобрения в сайта, очаквайте ги!

Чете ли българинът?

Четенето е акт на социализиране на човека и в съвременния свят не е възможно който и да е, вкл. и българина, да не чете. Ако не чете, то той ще отпадне от социалните процеси и ще се маргинализира. Само че по добра стара традиция под четене (вероятно и в този въпрос) се подразбира четене на художествена литература. Така погледнато, относителният дял на четенето спада, докато абсолютният нараства (Милена Цветкова).

Не е нужно да се вайкаме защо е така, а е добре да видим причините, а те са свързани не толкова с инвазията на мултимедиите или чалга-културата, а с различната структура на бюджета на свободното време, продиктувана от фактори като динамика на живота, прагматизация в мисленето, натиск на пазара на труда. Тези и още ред други фактори оказват влияние върху разпределението на свободното ни време, върху нашите собствени приоритети. Естествено, първо ще предпочетем да получим информация (да прочетем) за текущото (от медиите), после информация за професионалната ни сфера (от специализираната литература и периодика), след това информация за ежедневието (медицински, готварски, градинарски и пр. нужни ни четива). Едва тогава ще помислим за развлечение или за естетическо удоволствие.

Тук някъде, сред твърде широкия спектър от културни продукти е художествената литература - и в по-елитарния й, и в по-масовия й вид. При това тя се разпространява на различни медийни носители и хартиеността на тялото е само един от тях. Както се вижда, конкуренцията спрямо художествената литература е голяма, но пък потребността от четене (като информиране) се увеличава и става неотменимо условие за вписване на човека в съвременния свят. Ето защо потребността от четене и от книги за четене ще остане актуална и в бъдеще.

Отговор на въпрос от медия, който, естествено, не се побра в броя знаци :)

Стартира книжарница от нов тип - Книжен пазар

Стартира дълго подготвяната от екипа на LiterNet възможност да доближим книгите от частните си библиотеки до реалните читатели на книги.

На 5 април 2008 г. LiterNet пусна в световната мрежа нов сайт - Книжен пазар. Това е система от услуги, която свързва притежателите на книги, желаещи да ги продадат, разменят, подарят, с онези, които искат да ги придобият и прочетат. Книги, които не се намират в книжарниците, не са преиздавани скоро, но са важни за някого. Книги, които са четени, пипани, понякога поокъсани, и все пак годни за най-великото приключение - четенето.

Как работи книжарница Книжен пазар?

Ако търсите книга, направете заявка за търсено заглавие - за минута, ако предлагате книга, включете своето предложение в нашите каталози. Системата ще ви извести, ако книгата вече се предлага или ако вече има регистриран интерес към нея, а ако впоследствие се появи книгата или търсене за нея, то също ще бъдете уведомени. Идеята ни е да направим връзката между търсещ и предлагащ лесна, ефикасна, интуитивна, и тя - вече работи...

Чрез книжарница Книжен пазар всеки притежател на книга може да я сподели с другите напълно свободно, за да може тя да достигне до своя читател:

- чрез закупуване, при което продавач и купувач съвместно определят цена, начин и срок за заплащане и доставка;

- чрез размяна помежду им;

- чрез подаряване на книгата.

Така ще се освободим от книгите, които сме прочели и няма да препрочетем; от книгите, които са ни подарени, без да са съобразени с нашите интереси; от книгите, които се повтарят по някаква причина в колекцията ни; от книгите, които са ни били интересни някога, но вече сме на друга възраст и от тях е останал само споменът; от книгите, които... всеки може да продължи изброяването.

И наистина, защо да прашасват книги, неотваряни от години? Защо да заемат място вкъщи книги, които ги имаме вече в пространствено пестеливия електронен вариант? Защо да държим книги в кашони, по мазета, у родителите си, по тавани?

Може ли съвременният човек да си позволи да поддържа голяма библиотека, когато толкова често пътува? Или е по-добре да размени прочетената книга с друга и да има на разположение малко, но важни за него книги?

Защо да не дадем свобода за книгите и те да намерят новия си собственик и читател. Да дадем шанс натрупаната в книгите мъдрост да циркулира между хората като живителен сок от идеи, а не да остане овеществена и непотребна чак до времето на физическото си разпадане. Да освободим място по стелажите у дома за нови книги.

А дали да не добавим, че има много библиотеки - читалищни, училищни, болнични (има ли още такива?), които страдат от липса на книги, и нови, и стари? Или че сънародниците ни по света, в Бесарабия, в Банат, в Германия, Америка и Канада имат нужда от нашите книги? Защо да не им подарим книгите, с които бихме се разделили? На тях може би са им потребни. Не мислите ли?

Ето, към всички, които са съгласни с нас, и към всички, които се съмняват все още в идеята, екипът на Книжен пазар се обръща с покана. Подкрепете ни, за да насърчим движението на книгата към Негово Величество Читателя. :)

Регистрирайте се и предложете своите книги! Очакваме ви!

Предоставяните от "Книжен пазар" услуги са абсолютно безплатни и ще бъдат такива и в бъдеще. Това е възможно благодарение на сключени от нас споразумения за обмен на линкове с партньорски електронни книжарници от България и чужбина. Такива линкове ще се появяват към част от предлаганите от Вас книги с цел разширяване възможностите на купувача за избор и запазване безплатността на услугата, която ползвате.

Побързайте!


P.S. Подробности относно начина на функциониране на Книжен пазар може да прочетете в "За проекта", а отговори на въпроси, които биха ви интересували, да видите във във "FAQ".

Очакваме и нови въпроси, предложения, коментари - на имейл: office@knizhen-pazar.net, във форума "Книжен пазар" или, след регистрация - в страницата на потребителя.

Банални истини (4)

Добър е онзи автор, който не се нуждае от редактор.

LiterNet / Литернет

Какво трябва да знаем за LiterNet / Литернет?

LiterNet е специализиран портал за литература, хуманитаристика и образование - независима частна медия в интернет с акцент върху електронното издаване и културното новинарство. В неговата структура влизат: издатателство, списания, бюлетин, книжарници, галерия, библиотека, уеб и имейл каталог...

Рождените дни

Рождените дни се отбелязват най-празнично в началото и в края на човешкия път. В началото - всяка година, в края - само при кръгла годишнина. По средата - просто се прескачат...

Необяснимото

Зима, но сняг няма. Според метеоролозите от седмица навън е 3-5 градуса над нулата. 7-8 тийнейджъри всеки следобед шумно се настаняват край обкованата с тенекия дървена маса и сядат на пейките под огромния дъб, току на 20 м от моята PC наблюдателница. Играят карти, провикват се, трият ръце една в друга, бършат носове, палят цигара от цигара. Някои са по анцузи или по тънки якенца. 3-5 градуса е.